Милен Личков - художник

Автор на илюстрациите в продуктите "Буквенка", "Цифренка" и "Писменка"

Вижте творби на художника Милен Личков: Галерия "Миниатюра"

- Представете се

- Роден съм на 26 Септември 1972 година в София. Завършил съм висше образование в Националната Художествена Академия през 1999 год. под ръководството на професор Галилей Симеонов. Бях приет за член на съюза на Българските художници през 2001 год. Участвал съм в изложби "Бианале на графиката във Варна" през 2001, 2003 и 2005 год. и изложби "Графика малък формат" в София през 2001, 2003 и 2005 год. Мои екслибриси са включвани в представителни изложби на Българската графика в Словакия и Полша. Правих съвместни изложби с баща ми - скулптора Никола Личков в София през 2001 и в Никозия, Кипър през 2001. Мои работи са собственост на частни колекционери от България, Германия и Франция. Освен с графика, се занимавам и с илюстрация. Живея и работя в София.

- Разкажете за Вашата работа по илюстриране на игрите "Буквенка" и "Цифренка"

- За мен работата върху илюстрациите за игрите "Буквенка" и " Цифренка" беше изключително интересно занимание и голямо предизвикателство. Няма нищо по-приятно от това да работиш за деца и да виждаш интереса и радостта в техните очи предизвикан от рисунките, които си направил. За да може един художник да прави хубави илюстрации, той трябва да се опита да види света тъй, както децата го виждат, а именно - всичко трябва да бъде в по-ярки тонове, да бъде някак празнично, весело и приказно. Добре е децата лесно да разпознават героите, а не да се чудят какво е това животно, което стои пред тях. Освен това героите трябва да са симпатични. Със своите илюстрации исках именно това да постигна - да зарадвам децата и да им нарисувам една весела и полезна приказка. Както вече казах тази работа беше за мен голямо предизвикателство, защото децата не са научени да казват като нас възрастните, че нещо е хубаво от приличие. Те ясно показват кога нещо им харесва или напротив не го одобряват. Може да се каже, че детската публика е най-критичната възможна публика. За това факта, че "Буквенка" и "Цифренка" се харесват особенно ме радва.

- Какво бихте пожелали на децата ?

- Искам да пожелая на малките палавници, които прекрачват прага на крепостта наречена" Знание", творческо любопитство и непрекъснат стремеж към усъвършенстване. Пред тях стои дълъг път, който минава през българското училище и продължава толкова далече колкото ги отведат техните бъдещи мечти. Дано "Буквенка" и " Цифренка" им бъдат полезно помагало в първите крачки на този път.